изпотил е

Речник на българския език

1. изпотил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпотил е е производна форма на изпотя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпотил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпотил е е производна форма на изпотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).