изпосякъл

Речник на българския език

1. изпосякъл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпосякъл е производна форма на изпосека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпосякъл — мин. деят. св. прич. м. р.

изпосякъл е производна форма на изпосека (мин. деят. св. прич. м. р.).