изпосъдирах

Речник на българския език

1. изпосъдирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

изпосъдирах е производна форма на изпосъдирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. изпосъдирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

изпосъдирах е производна форма на изпосъдирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).