изпосъдирало съм

Речник на българския език

1. изпосъдирало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изпосъдирало съм е производна форма на изпосъдирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпосъдирало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изпосъдирало съм е производна форма на изпосъдирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпосъдирало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изпосъдирало съм е производна форма на изпосъдирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).