изпосъдирало

Речник на българския език

1. изпосъдирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпосъдирало е производна форма на изпосъдирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпосъдирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпосъдирало е производна форма на изпосъдирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпосъдирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпосъдирало е производна форма на изпосъдирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпосъдирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпосъдирало е производна форма на изпосъдирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).