изпосъборил е

Речник на българския език

1. изпосъборил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпосъборил е е производна форма на изпосъборя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпосъборил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпосъборил е е производна форма на изпосъборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).