изпосъборило е

Речник на българския език

1. изпосъборило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпосъборило е е производна форма на изпосъборя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпосъборило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпосъборило е е производна форма на изпосъборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).