изпосъборили

Речник на българския език

1. изпосъборили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпосъборили е производна форма на изпосъборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпосъборили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпосъборили е производна форма на изпосъборя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).