изпосъборила е

Речник на българския език

1. изпосъборила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпосъборила е е производна форма на изпосъборя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпосъборила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпосъборила е е производна форма на изпосъборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).