изпосъборели

Речник на българския език

1. изпосъборели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпосъборели е производна форма на изпосъборя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпосъборели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпосъборели е производна форма на изпосъборя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).