изпосталеел

Речник на българския език

1. изпосталеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпосталеел е производна форма на изпосталея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпосталеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпосталеел е производна форма на изпосталея (мин. деят. несв. прич. м. р.).