изпосечала

Речник на българския език

1. изпосечала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпосечала е производна форма на изпосека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпосечала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изпосечала е производна форма на изпосека (мин. деят. несв. прич. ж. р.).