изпосечал

Речник на българския език

1. изпосечал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпосечал е производна форма на изпосека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпосечал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпосечал е производна форма на изпосека (мин. деят. несв. прич. м. р.).