изпортил е

Речник на българския език

1. изпортил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпортил е е производна форма на изпортя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпортил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпортил е е производна форма на изпортя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).