изпортило

Речник на българския език

1. изпортило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпортило е производна форма на изпортя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпортило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпортило е производна форма на изпортя (мин. деят. св. прич. ср. р.).