изпортил

Речник на българския език

1. изпортил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпортил е производна форма на изпортя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпортил — мин. деят. св. прич. м. р.

изпортил е производна форма на изпортя (мин. деят. св. прич. м. р.).