изпортел

Речник на българския език

1. изпортел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпортел е производна форма на изпортя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпортел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпортел е производна форма на изпортя (мин. деят. несв. прич. м. р.).