изпораздирал

Речник на българския език

1. изпораздирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпораздирал е производна форма на изпораздирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпораздирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпораздирал е производна форма на изпораздирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпораздирал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпораздирал е производна форма на изпораздирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпораздирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпораздирал е производна форма на изпораздирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).