изпоразболял

Речник на българския език

1. изпоразболял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпоразболял е производна форма на изпоразболея се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпоразболял — мин. деят. св. прич. м. р.

изпоразболял е производна форма на изпоразболея се (мин. деят. св. прич. м. р.).