изпонатръшкаха

Речник на българския език

1. изпонатръшкаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпонатръшкаха е производна форма на изпонатръшкам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпонатръшкаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

изпонатръшкаха е производна форма на изпонатръшкам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).