изпонатръшкали

Речник на българския език

1. изпонатръшкали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпонатръшкали е производна форма на изпонатръшкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпонатръшкали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпонатръшкали е производна форма на изпонатръшкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изпонатръшкали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпонатръшкали е производна форма на изпонатръшкам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изпонатръшкали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпонатръшкали е производна форма на изпонатръшкам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).