изпонатръшка

Речник на българския език

1. изпонатръшка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изпонатръшка е производна форма на изпонатръшкам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изпонатръшка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изпонатръшка е производна форма на изпонатръшкам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изпонатръшка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изпонатръшка е производна форма на изпонатръшкам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).