изпонапило е

Речник на българския език

1. изпонапило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпонапило е е производна форма на изпонапия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпонапило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпонапило е е производна форма на изпонапия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).