изпонапило

Речник на българския език

1. изпонапило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпонапило е производна форма на изпонапия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпонапило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпонапило е производна форма на изпонапия (мин. деят. св. прич. ср. р.).