изпонапил

Речник на българския език

1. изпонапил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпонапил е производна форма на изпонапия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпонапил — мин. деят. св. прич. м. р.

изпонапил е производна форма на изпонапия (мин. деят. св. прич. м. р.).