изпонакъсвал си

Речник на българския език

1. изпонакъсвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпонакъсвал си е производна форма на изпонакъсвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изпонакъсвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпонакъсвал си е производна форма на изпонакъсвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изпонакъсвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпонакъсвал си е производна форма на изпонакъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).