изпонакъсва

Речник на българския език

1. изпонакъсва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изпонакъсва е производна форма на изпонакъсвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изпонакъсва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изпонакъсва е производна форма на изпонакъсвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изпонакъсва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изпонакъсва е производна форма на изпонакъсвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).