изпонаебяло е

Речник на българския език

1. изпонаебяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпонаебяло е е производна форма на изпонаеба (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).