изпонаебяло

Речник на българския език

1. изпонаебяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпонаебяло е производна форма на изпонаеба (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпонаебяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпонаебяло е производна форма на изпонаеба (мин. деят. несв. прич. ср. р.).