изпонаебели

Речник на българския език

1. изпонаебели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпонаебели е производна форма на изпонаеба (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпонаебели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпонаебели е производна форма на изпонаеба (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).