изпонаебала

Речник на българския език

1. изпонаебала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпонаебала е производна форма на изпонаеба (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпонаебала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изпонаебала е производна форма на изпонаеба (мин. деят. св. прич. ж. р.).