изпонаебал

Речник на българския език

1. изпонаебал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпонаебал е производна форма на изпонаеба (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпонаебал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпонаебал е производна форма на изпонаеба (мин. деят. св. прич. м. р.).