изпонадупчил съм

Речник на българския език

1. изпонадупчил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпонадупчил съм е производна форма на изпонадупча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изпонадупчил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпонадупчил съм е производна форма на изпонадупча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).