изпонадупчил си

Речник на българския език

1. изпонадупчил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпонадупчил си е производна форма на изпонадупча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изпонадупчил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпонадупчил си е производна форма на изпонадупча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).