изпонадупчило е

Речник на българския език

1. изпонадупчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпонадупчило е е производна форма на изпонадупча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпонадупчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпонадупчило е е производна форма на изпонадупча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).