изпонадупчило

Речник на българския език

1. изпонадупчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпонадупчило е производна форма на изпонадупча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпонадупчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпонадупчило е производна форма на изпонадупча (мин. деят. св. прич. ср. р.).