изпонадупчил

Речник на българския език

1. изпонадупчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпонадупчил е производна форма на изпонадупча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпонадупчил — мин. деят. св. прич. м. р.

изпонадупчил е производна форма на изпонадупча (мин. деят. св. прич. м. р.).