изпонадупчи

Речник на българския език

1. изпонадупчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изпонадупчи е производна форма на изпонадупча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изпонадупчи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изпонадупчи е производна форма на изпонадупча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изпонадупчи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изпонадупчи е производна форма на изпонадупча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изпонадупчи — повелително наклонение, ед. ч.

изпонадупчи е производна форма на изпонадупча (повелително наклонение, ед. ч.).