изпонадупчеше

Речник на българския език

1. изпонадупчеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

изпонадупчеше е производна форма на изпонадупча (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. изпонадупчеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

изпонадупчеше е производна форма на изпонадупча (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).