изпонадупчел е

Речник на българския език

1. изпонадупчел е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпонадупчел е е производна форма на изпонадупча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).