изпонадупчело е

Речник на българския език

1. изпонадупчело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпонадупчело е е производна форма на изпонадупча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).