изпомпил

Речник на българския език

1. изпомпил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпомпил е производна форма на изпомпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпомпил — мин. деят. св. прич. м. р.

изпомпил е производна форма на изпомпя (мин. деят. св. прич. м. р.).