изпокъсвали

Речник на българския език

1. изпокъсвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпокъсвали е производна форма на изпокъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпокъсвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпокъсвали е производна форма на изпокъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изпокъсвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпокъсвали е производна форма на изпокъсвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изпокъсвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпокъсвали е производна форма на изпокъсвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).