изпокъсвала

Речник на българския език

1. изпокъсвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпокъсвала е производна форма на изпокъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпокъсвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпокъсвала е производна форма на изпокъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изпокъсвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изпокъсвала е производна форма на изпокъсвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изпокъсвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изпокъсвала е производна форма на изпокъсвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).