изпокъсва

Речник на българския език

1. изпокъсва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изпокъсва е производна форма на изпокъсвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изпокъсва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изпокъсва е производна форма на изпокъсвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изпокъсва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изпокъсва е производна форма на изпокъсвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).