изпокъсахте

Речник на българския език

1. изпокъсахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

изпокъсахте е производна форма на изпокъсам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изпокъсахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

изпокъсахте е производна форма на изпокъсам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).