изпокъсали

Речник на българския език

1. изпокъсали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпокъсали е производна форма на изпокъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпокъсали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпокъсали е производна форма на изпокъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изпокъсали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпокъсали е производна форма на изпокъсам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изпокъсали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпокъсали е производна форма на изпокъсам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).