изпокъса

Речник на българския език

1. изпокъса — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изпокъса е производна форма на изпокъсам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изпокъса — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изпокъса е производна форма на изпокъсам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изпокъса — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изпокъса е производна форма на изпокъсам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).