изпокъртило

Речник на българския език

1. изпокъртило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпокъртило е производна форма на изпокъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпокъртило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпокъртило е производна форма на изпокъртя (мин. деят. св. прич. ср. р.).