изпокъртили

Речник на българския език

1. изпокъртили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпокъртили е производна форма на изпокъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпокъртили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпокъртили е производна форма на изпокъртя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).